ReConnecting

Светът е плосък. Името на книгата на колумниста на Ню Йорк Таймс Томас Фрийдман е доста точно за промените, които настъпиха в света, в бизнеса, в хората. Онзи свят, в който имаше национални или регионални граници, корпоративно ноу хау, базирано на процеси, практики, технологии, вече го няма.

Интернет, технологиите, отварянето на международните пазари, аутсорсинга, дадоха неограничени възможности на хората. Вече е съвсем нормално да живееш в една страна и да работиш за компания в друга, или да бъдеш локална компания на глобален пазар. Конкуренцията е неограничена и ако преди „Клиентът винаги е цар“ беше изтъркано клише, което звучи добре, но не непременно трябва да се съобразяваш с него, сега пренебребгването му би могло да бъде фатално за всяка компания.

Живеем в икономика на знанието, в която хората и мрежите са тези, които носят добавена стойност за бизнеса. Хората и техните мрежи от контакти са единствените, които много трудно могат да бъдат копирани от конкурентите. Хората, които през годините бяха персонал или ресурси, по-късно капитал за компаниите, сега на практика са самият бизнес.

И тези хора са вече други хора. За тях сигурността не е вече толкова важна. Те имат възможности да избират и искат да работят за кауза, в която вярват, да бъдат звезди (значими, да виждат своя принос към каузата), да учат нови неща, да носят отговорност, да се забавляват, да създават и участват активно в управлението на бизнеса.

Това поставя ново предизвикателство към лидерите. Лидерството, основано на позиция и йерархия, не съществува. Хората не искат такива мениджъри. Те вярват в авторитети и търсят у мениджърите си подкрепа да развиват идеите си. Този тип лидерство може да наречем участващ.

Защо избрах това заглавие? Всъщност ReConnect! беше основното послание на Стийв Кайл, изпълнителен директор на Xentio, в презентацията му по време на конференцията на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) в Ривиера миналия уикенд. Аз го превеждам за себе си така – да си спомним, че сме човеци, даже когато правим бизнес. Емоциите, отвореното и зачитащо отношение е важно. Сега бизнес резултатите зависят от управлението на тези емоции – чувства, вдъхновение, удоволствие – на хората, с които работим.

Интересно ми е колко бързо ще се трансформират компаниите към „новата нормалност“. Давам си сметка, че трудно вярваш в нещата, които не можеш да измериш, дори те да звучат логично и очевидно. Стийв разказваше една история от презентация на някаква международна конференция, на която е бил. Там лекторът обяснил как преалокират хората от един център в една държава в друг в друга държава, за да оптимизират бизнеса си. Той го попитал какво чувстват хората, тъй като такава промяна засяга живота им и верооятно ефективността им. Презентаторът отговорил, че не може да измери това и затова не се фокусира върху него. Тук си спестявам коментара на Стийв 🙂

Има такива компании, със сигурност има и други, които вече са се променили. Аз ще наблюдавам с интерес процеса.

Седем стъпки за по-добър брейнсторминг

Повечето опити за брейнсторминг се провалят. За да генерирате по-добри идеи и увеличите шансовете вашата организация да работи по тях, започнете със задаването на по-добри въпроси. Това не са мои твърдения, а на авторите на книгата Brainsteering. A Better Approach to Breakthrough Ideas.

Те посочват седем стъпки за подобряване на процеса на мозъчна атака, които базират на опита си, извлечен в работата им по над 200 проекта в над 150 компании от различни бизнес сектори в последните години.

Ето и седемте в мой свободен превод:

1. Трябва да познавате какви са критериите за вземане на решения във вашата организация

2. Задавайте правилните въпроси

3. Изберете правилните хора

4. Разделяй и владей

Авторите съветват дисусиите да се провеждат в малки подгрупи по конкретен въпрос.

5. По ваш знак, подготви се, старт!

В тази стъпка те дават конкретни съвети за структурата и управлението на самата сесия по мозъчна атака.

6. Опаковайте

Оценката и обобщаването на генерираните идеи е критично важно.

7. Осигурете бързи последващи действия

Цялата статия можете да прочете тук.

Когато идва възстановяване

Икономиката започва да се възстановява. Това е повод за мениджърите на много компании да гледат по-позитивно на развитието на бизнеса, който управляват. Този процес обаче поставя огромно предизвикателство пред всички компании – как да задържат хората, които са им ценни.

Какво се случи в последните две години – имаше сериозни съкращения на хора, намаления на заплати, орязани бюджети за обучения и допълнителни придобивки. Не всички мениджъри успяха да управляват тези процеси по начин, че да повишат ангажираността на екипите си. Липсата на прозрачност, спадащото доверие, непоследователността и липсата на ясна посока на действие са все фактори, които водят до спадане на удовлетвореността и мотивацията на хората да работят за своята компания.

До сега това не беше особен проблем, защото възможностите, които предлагаше пазара, бяха доста ограничени и все още са такива. Но този възпиращ фактор ще има все по-отслабващо действие от тук нататък, възможностите ще се увеличават и все повече хора ще потърсят промяна.

Как може да се противодейства на това?

Всяка ситуация е специфична, но има някои неща, които работят генерално:

1. Възстановяване на доверието

Възстановяването на доверието поне у ключовите за бизнеса хора от екипа е задължително. На практика това означава ръководството да има силата да признае грешките, да комуникира открито и честно какво се случва в компанията, да аргументира решенията си. Много мениджъри смятат, че признанието, че са допуснали грешки руши авторитета им пред екипа. По мое мнение това е заблуда. Всеки допуска грешки. И опитите за изграждане на имидж на безгрешен мениджър, неприемайки и отричайки такава възможност, на практика рушат авторитет. Признаването на грешките сближава и показва сила и мъдрост.

2. Включване в управлението

Силен фактор за повишаване на ангажираността и мотивацията е включването на ключовите и ценни хора в обсъждането на управленски решения. У някои мениджъри има съпротива да обсъждат  решения от своята компетентност с по-широк кръг хора. Вероятни причини са страха от загуба на контрол, действията да не бъдат изтълкувани като некомпетентност или страх от взимане на решение и т.н. Тези страхове са измамни. Повечето гледни точки помагат на мениджъра да реши по-информирано. Участието на хората в обсъждания от една страна ги информира какво се случва в компанията, от друга им показва, че са важни и тяхното мнение е ценно, а от трета – ги прави ангажирани с изпълнение на решенията, които са взети.

3. Признание на приноса

Признаването на заслугите е важен мотивиращ фактор. За да бъде наистина работещо то трябва да е политика, но и да бъде част от културата на управление в компанията. Признанието от време на време или отчитането на успехите на едни и същи членове на екипа и забравянето на други може да има обратен ефект.

Няколко думи наместо заключение. Когато бизнесът започва да се възстановава е време мениджмънтът да покаже, че е оценил съпричастността на хората от екипа, с които заедно е преминал през този труден период. Освен с думи, това трябва да се случи с конкретни действия. Например – отделяне на нов бюджет за бонуси, свързани с индивидуалните резултати, пренасочване на бюджет за инвестиции в обучение, развитие, придобивки и т.н. Дори и да са малки стъпки, те ще създадат увереност у хората, че наистина са важни за компанията и лоялността и отговорността им е била оценена.