В свободното време с колеги – за или против?

29 11 2007

bistriliza.jpg

Снимка: Александър Костадинов 

Този уикенд ще ходим 22-а човека – колеги (някои сами, други с половинки и деца) на Стари Бистрилишки къщи http://www.bistrilitza.com/bulgarian. Та се замислих правилно ли е човек да прекарва свободното си време с колеги?

Сигурна съм, че ще изкараме супер весело – китари, песни, танци и прориода.

Но ако това се случва често, дали колегите не стават част от личния живот? И ако да, това хубаво ли е или не съвсем?

Аз самата нямам еднозначно мнение по въпроса. Просто ми е интересно да събера гледни точки.

Advertisements




Сходни или различни?

28 11 2007

different.jpg

 Снимка: sxc.hu

Човек се чувства комфортно сред подобни по характер, емоционалност, предпочитания, стил на живот хора. Нормално! Имаш общи теми за разговор, усещането е, че те разбират, уважават и ценят.

Всъщност и аз бях така. Поне докато не прогледнах в един момент за световноизвестния факт, че различните заедно постигат много повече отколкото приличащите си.

Тогава много по-лесно започнах да опитвам да гледам през техните очи, да ги търся целенасочено. Говоря за работата, където това има сериозно значение. Затова и опитах да създам отдел от хора, които са различни един от друг и се допълват. И се получи, мисля, въпреки че в началото ме беше страх. И сега се радвам.





Автомотивационна дисекция по Маслоу

27 11 2007

maslow-pyramid.png

 Днес покрай някои работни въпроси се сетих за пирамидата на Маслоу. Знаете, представлява йерархия на човешките потребности, и седи в основата на теориите за мотивацията. Както си личи от картинката по-горе, най-ниско са физиологическите нужди (пренесено в работа разбирай заплата и добра офис среда), после е нуждата от сигурност (все едно дългосрочен договор, относително непроменлива работна среда), по-нагоре са социалните потребности от одобрение и привързаност (все едно активна нужда от обратна връзка), преди върха е нуждата от уважение, социален статус и признание и най-горе – потребността от себеутвърждаване (тук имай предвид и непрекъснато развитие). 

Според Маслоу всяка по-ниска стояща потребност е по-силна и ако не бъде задоволена, не може да се мине на по-високо ниво. Той прави излючение само за необходимостта от себеутвърждаване, която според него не се изчерпва и не може да бъде задоволена докрай.   

Тая теория търпи критика, въпреки че не може да бъде отречена. Ето аз например си направих автомотивационна дисекция на последните седем години в компанията, в която работя, и установих сленото: от пъстъпването ми до сега са ме мотивирали основно отношението, възможността за растеж, увереността и принадлежността. И не е като да не е имало периоди, в които „физиологическите ми нужди“ да не са били задоволени – имало е. Но другите фактори са били доста силни. Та в крайна сметка зависи си от човека и това какво е ценно за него.





Детектор на лъжата?!

26 11 2007

pinoccio.jpg Днес се изненадах…

Поредната консултантска HR услуга е детектор на лъжата – при подбор, разследване на вътрешнофирмени злоупотреби, напускане (да се провери опасността от изнасяне на фирмена информация). 

Без коментар! 





Авто антистрес терапия

22 11 2007

pencils.jpg

Стресът си е ежедневие, но пък по-добре да не му се даваме….

Замислих се, че в последните години съм си намерила няколко евтини трика да му се озъбвам от време на време.

Например вчера изхабих 5 минути време да отида до близката книжарница и да си купя нов тефтер (зверски готин) и цветни химикали. После свърших доста работа, заредена от удоволствието да си пробвам новите писачки :-).

Друг номер, който също помага – гледам си листа със задачки и си избирам на ден поне една, която ми доставя истинско удоволствие. В моя случай това са изискващи повече креативност неща – например да направим сценарий на филм за въвеждаща програма или дизайн на събитие за студентите…

А най-готиното е, че почнах да обядвам навън като се старая да си слагам работни срещи по обедно време. Така хем работя – хем не се изнервям от глад 🙂 Преди номера със сандвича на компютъра не вършеше същата работа.

хммм, интересно ще ми е, ако някой си е открил собствено ефективно антистрес лекарство…





Колко струва една среща?

21 11 2007

meeting.jpg

На сайта PayScale.com има един инструмент, който се казва  Meeting Miser http://www.payscale.com/meeting-miser.

Идеята е да смята в пари колко струва на дадена организация една среща. Интересно е, въпреки че не е ясно доколко може да му се вярва.

Аз си поиграх и въведох данни за среща в Лондон, на която присъстват генерален мениджър, оперативен мениджър и директор човешки ресурси. Цената на тази среща за една минута беше 1.68 паунда 🙂

Това ме навежда на мисълта, че създателите на този калкулатор са го базирали на проучвания за пазара на заплати, които се правят от различни консултантски компании и може би заради това страните, които влизат в базата, са малко – Великобритания, САЩ, Австралия, Канада и Индия.     

Но сериозно погледнато – въпросът с ефективността на различните видове срещи е важен. Много е дразнещо, когато излизаш от някоя среща с усещането, че си загубил време, в което си можел да свършиш нещо важно.   





Най-добър=прозрачен

20 11 2007

key.jpg

В петък  Hewitt обяви резултатите от второто издание на проучването Най-добрите работодатели България. Кои са компаниите победители, вижте на следващия линк http://www.karieri.bg/show/?storyid=398413.

На мен ми направиха впечатление най-вече изводите от проведеното проучване. Оказва се, че сред най-силните двигатели на ангажираност, които са поставили въпросните компании на челните места са: възможностите за кариерно развитие, признание (извън заплащането) и предизвикателни работни задачи.  

Коментарът на организаторите по повод възможностите за кариерно развитие например беше, че хората сами разбират, че не всеки може да бъде повишен, но ако този процес е прозрачен и справедлив, усещането на всички е, че има такива възможности.

Много ми хареса отговорът на „Глаксо Клайн Смит“ на въпроса доколко възнаграждението е важно, за да бъдат ангажирани хората с компанията. Тяхното мнение е, че не е важно колко в абсолютна стойност е възнаграждението, а да бъде прозрачен процесът по неговото определяне.

Та накратко – изводът е, че за да си най-добър, трябва да си прозрачен и справедлив. И обикновено това не струва скъпо във финансов смисъл, но струва много усилия и работа на мениджмънта.