снимка: sxc.hu
1 април е. Ето как започна той за мен.
Звъни колежката сутринта, която е на кариерен форум на Американския университет в Благоевград. И ми казва как организаторите го преместили за следващия ден, без да предупредят и им резервирали хотел за довечера, та два дни щели да изкарат там. Аз естествено не одобрих тази идея, тъй като в офиса има много работа и й казах да се връщат. След това последва онзи смях, който веднага ми помогна да изкристализирам кой ден сме днес.
Разбира се не исках да съм само излъгана, а и да вляза в ролята на лъжец. Помолих секретарката да звънне на другия колега в отдела и д му каже, че една жена чака за среща с него. Той се върза и казал – да чака – до 30 минути съм в офиса. И беше – засичах :-).
Блогът на Нели 
Ахахах :)) Днес така ни наплашиха, че ректора ще ни дойде на едно минисъвещанийце във факултета и само гледай как половината изпадат в дива паника. :Р
на мен пък такава шега ми спретнаха, но не на първи април: звъни ми телефона, в офиса, някакво момиче, идва на интервю при мен и не може да ни намери адреса… аз зная, че нямам интервюта никакви по това време… проверявам си календара, питам за име, дори нямам такава кандидатка… оная упорита… питам я за коя позиция кандидатства – „мениджър човешки ресурси“… още по-интересна ситуация… аз спокойно обяснявам, че аз съм МЧР в нашата фирма… оказа се колежка от друга компания, на която още не съм запомнила гласа по телефона, ама така ме шашна, че май няма да го забравя вече :-))
Най-свежото беше да заявиш на шефа „Съжалявам, не издържам вече, много работа, много нерви, малко пари, НАПУСКАМ!“
Е това не виждам кое му е якото Ваня…. друго ще е ако шефа ти каже че те уволнява 🙂