ReConnecting

18 05 2011

Светът е плосък. Името на книгата на колумниста на Ню Йорк Таймс Томас Фрийдман е доста точно за промените, които настъпиха в света, в бизнеса, в хората. Онзи свят, в който имаше национални или регионални граници, корпоративно ноу хау, базирано на процеси, практики, технологии, вече го няма.

Интернет, технологиите, отварянето на международните пазари, аутсорсинга, дадоха неограничени възможности на хората. Вече е съвсем нормално да живееш в една страна и да работиш за компания в друга, или да бъдеш локална компания на глобален пазар. Конкуренцията е неограничена и ако преди „Клиентът винаги е цар“ беше изтъркано клише, което звучи добре, но не непременно трябва да се съобразяваш с него, сега пренебребгването му би могло да бъде фатално за всяка компания.

Живеем в икономика на знанието, в която хората и мрежите са тези, които носят добавена стойност за бизнеса. Хората и техните мрежи от контакти са единствените, които много трудно могат да бъдат копирани от конкурентите. Хората, които през годините бяха персонал или ресурси, по-късно капитал за компаниите, сега на практика са самият бизнес.

И тези хора са вече други хора. За тях сигурността не е вече толкова важна. Те имат възможности да избират и искат да работят за кауза, в която вярват, да бъдат звезди (значими, да виждат своя принос към каузата), да учат нови неща, да носят отговорност, да се забавляват, да създават и участват активно в управлението на бизнеса.

Това поставя ново предизвикателство към лидерите. Лидерството, основано на позиция и йерархия, не съществува. Хората не искат такива мениджъри. Те вярват в авторитети и търсят у мениджърите си подкрепа да развиват идеите си. Този тип лидерство може да наречем участващ.

Защо избрах това заглавие? Всъщност ReConnect! беше основното послание на Стийв Кайл, изпълнителен директор на Xentio, в презентацията му по време на конференцията на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) в Ривиера миналия уикенд. Аз го превеждам за себе си така – да си спомним, че сме човеци, даже когато правим бизнес. Емоциите, отвореното и зачитащо отношение е важно. Сега бизнес резултатите зависят от управлението на тези емоции – чувства, вдъхновение, удоволствие – на хората, с които работим.

Интересно ми е колко бързо ще се трансформират компаниите към „новата нормалност“. Давам си сметка, че трудно вярваш в нещата, които не можеш да измериш, дори те да звучат логично и очевидно. Стийв разказваше една история от презентация на някаква международна конференция, на която е бил. Там лекторът обяснил как преалокират хората от един център в една държава в друг в друга държава, за да оптимизират бизнеса си. Той го попитал какво чувстват хората, тъй като такава промяна засяга живота им и верооятно ефективността им. Презентаторът отговорил, че не може да измери това и затова не се фокусира върху него. Тук си спестявам коментара на Стийв 🙂

Има такива компании, със сигурност има и други, които вече са се променили. Аз ще наблюдавам с интерес процеса.

Advertisements