Напоследък се ровя из темата изграждане и управление на на работодателска марка или така наречения Employer Branding.

Всички проучвания, които изчетох, сочат, че това не изглежда да е някаква последна мода, а си епоредното предизвикателство пред съвременния HR. Затова си го и кръстих HR маркетинг.

Основният въпрос, който възниква така или иначе, е в този процес докъде е маркетинга и до къде – HR-a. От моя гледна точка чиста проба маркетинг е стратегията по налагане на работодателската марка навън – канали, визии и прочие неща. Работи се предимно с маркетингови концепции. Основно HR e поддържането на бранда вътре в компанията – как изглежда тя в очите на хората, които работят в нея.

Много смешна би била ситуацията, в която се стартира маркетингова кампания за налагане на работодателска марка – красиви послания, шум… И после човекът идва на работа и установява, че посланията, които е получил преди това въобще не отговарят на истината.

Затова подкрепям тезата на Дейвид Лий, че преди да почнем да харчим пари за кампании, има други по-важни неща, които да сме свършили вътре във фирмата. http://www.ere.net/articles/db/2BF6D117C4BD431389D1E7C0A6F26B48.asp

Иначе ефектите от цялото усилие са ясни: намаляване на разходите за подбор, по-лесно привличане на таланти, по-висок процент на задържане на таланти – съответно подобряване на бизнес резултатите на компанията.

Ако на някой му е интересно може да види кои са най-силните работодателски марки в разни географски ширини на

http://www.universumglobal.com/IDEAL-Companies-Rankings.

Снимка: www.sxc.hu

снимка: sxc.hu

1 април е. Ето как започна той за мен.

Звъни колежката сутринта, която е на кариерен форум на Американския университет в Благоевград. И ми казва как организаторите го преместили за следващия ден, без да предупредят и им резервирали хотел за довечера, та два дни щели да изкарат там. Аз естествено не одобрих тази идея, тъй като в офиса има много работа и й казах да се връщат. След това последва онзи смях, който веднага ми помогна да изкристализирам кой ден сме днес.

Разбира се не исках да съм само излъгана, а и да вляза в ролята на лъжец. Помолих секретарката да звънне на другия колега в отдела и д му каже, че една жена чака за среща с него. Той се върза и казал – да чака – до 30 минути съм в офиса. И беше – засичах .

Един интересен и полезен блог за управление на таланти.

За всички,  които се вълнуват от темата – http://www.fistfuloftalent.com/.  

Факт, че борбата за откриване, развиване и задържане на таланти стана и ще става все по-голям стратегически приоритет за мениджмънта на компаниите по целия свят. Та полезно е да си сверяваме часовниците с другите, които борят същите неща.  

снимка: sxc.hu 

В блога си Джон Рех пише за най-често срещаните грешки, които новоназначените мениджъри допускат. В оригинал може да прочетете на http://management.about.com/od/begintomanage/tp/newmgrmistake.htm.

А ето в резюме подредбата на топ 10:

1. Да си мислиш, че знаеш всичко.

2. Да покажеш на всички кой е шефът тук.

3.  Да промениш всичко.

4. Да те е страх да направиш каквото и да е. 

5. Да не отделиш време да опознаеш хората в екипа.

6. Да не си губиш времето в срещи с шефа.

7. Да не обръщаш внимание на проблемите с “проблемните“ хора.

8. Да не си позволяваш да се държиш като човек.

9. Да не защитаваш хората си.

10. Да не поемаш отговорност за нищо.

Моето мнение е, че и десетте грешки могат да бъдат фатални за един новоназначен мениджър. Със сигурност има и още в списъка, които вие бихте могли да добавите.    

Снимка: www.sxc.hu

Става дума за личностен въпросник, станал известен като тестът на доктор Фил, след като Д-р Фил Макграу тествал Опра Уинфри с него.

Изрових го от http://jobmob.co.il/blog/dr-phil-human-resources-personality-test/. Отнема наистина 2-3 минути. Авторът на поста твърди, че  HR отделите биха могли да го ползват при подбор. Честно казано, съмнявам се, но пък е любопитно да видиш какъв резултат ще получиш за себе си.

Опра Уинфри имала 38 точки, а д-р Фил – 55. Моят резултат е 42 и приемам, че ме отразява вярно  

снимка: www.sxc.hu 

Клиентът винаги е прав. Това сме го чували много пъти и би трябвало да е правило до голяма степен за всеки, който обслужва клиенти.

Да, ама не.

В България в заведенията се извиняваме на сервитьорите, когато сме забравили да си поръчаме нещо и ги връщаме повторно. Но и извинението често не предизвиква любезна усмивка. Толкова тъпо се почувствах от искреното учудване на една сервитьорка в Ровини, Хърватска, това лято, когато почнах да й се извинявам, че съм забравила да си поръчам вода. 

Или пък продавачките (извинете – продавач -консултантите), които или не ти обръщат внимание, или те заливат с прекалено внимание, но в повечето случаи се опитат да ти продадат нещо, независимо дали то ти трябва, стои ти добре и прочие. А това дали ще дойдеш да пазаруваш отново, в повечето случаи не ги интересува. 

С горните два примера малко или много съм се примирила. Но не мога да се примиря със същото, пренесено в бизнес отношенията. Затова работя само с няколко консултантски компании, които са доказали в съвместната ни работа, че заслужават доверие. Моля, под няколко да разбирате не повече от пет. Само пет от не-знам-колко-много консултанти на българския пазар в момента.

И това не защото не съм се опитала да установя контакти и с други. Няма да забравя една такава ситуация от миналото лято. Направихме срещи с три компании, за да им обясним от какво имаме нужда, да конкретизираме заявката, така да се каже. Първата компания ни отговори да разгледаме сайта им и да си сглобим каквото искаме от тренингите им, те ще го направят. Втората ни прати писмена оферта, която беше едно към едно като техен тренинг от отворената им програма за обучения. И единствено третата компания ни предложи оферта, която отговаряше на нашата заявка.

Днес една истински ориентирана към клиентите компания ни изпрати предложението си в отговор на наша заявка. Заявката беше получена от тях в петък, заявката беше за нещо, което тази компания не е правила точно в този вид до сега, заявката беше сложна, заявката беше спешна. Хора от екипа на тази компания са работили целия уикенд и с това, което ни изпратиха, създават у нас впечатление, че приемат нашия проект като свой. С такива компании е удоволствие да работиш. На такива компании плащаш с радост

И все пак ми се иска на пазара повечето компании да работят по този начин за клиентите си. Ние – клиентите, ще печелим качество, а доставчиците ни -бизнес. За да се случи по-бързо, вероятно ще трябва и ние да порастнем като клиенти. В моя случай например това би значило да спра да се извинявам на сервитьорите за нещо толкова нормално като това да си поръчам допълнително вода…

снимка: www.sxc.hu

Не бях чувала за това правило, докато не прочетох следващия постинг (http://jobmob.co.il/blog/signs-of-bad-employers/).

Оказва се, че правилото е популяризирано от изпълнителния директор на Raytheon Бил Суонсън в наръчника Swanson’s Unwritten Rules of Management под номер 32.

Правилото гласи: „Човек, който е любезен с теб, но груб към сервитьора или други хора, не е добър човек“ (бел. авт. – мой свободен превод от английски).  Идеята е, че правилото, приложено при подбор на хора, особено за мениджърски позиции, е много полезно. Според Суонсън трябва да сме внимателни с тези, които могат да включват и изключват чара си в зависимост от човека, с когото комуникират, и са груби към хора в позиция на подчиненост.    

Оказва се, че много изпълнителни директори приемат това за вярно. Сред тях е и Доналд Тръмп, който пише за него в блога си(http://www.trumpuniversity.com/blog/index.cfm?.blogpost_id=778).

Замислих се, но нямам история от моя опит, която да свържа с това правило. Разбира се, виждала съм мои познати да се държат по подобен начин, но не ги познавам в ръководна роля. И все пак ми звучи доста логично.

илюстрация: www.sxc.hu 

Вече сме в първия работен ден на новата година. Време за равносметки.

Всяка година научаваме нови и нови неща.

Ето какво аз взимам за себе си като уроци от миналата:

1. Когато работиш по няколко големи проекта едновременно, нито един от тях не завършва навреме.

Това се оказа абсолютната истина през миналата година. Защото колкото и да се опитваш да планираш нещата, те просто са различни, много са и в съчетание с оперативната работа става почти невъзможно да ги завършиш навреме. Така че предполагам, че ще бъде по-ефективно да се работи по един голям проект, отколкото по няколко едновременно.

2. Времето ще ти стига, когато приоритет станат важните, но неспешни задачи.

Когато човек погледне в листа си с работни задачи и вижда страшно много важни и спешни неща за вършене. Втурва се да ги прави и в резултат на следващия ден има нови важни и спешни задачи, които вчера са били в графата Важно, но Неспешно. Пожелавам си да успея тази година да превърна в приоритет важните и неспешни задачи, за да ми стига времето.

3. Не поемай повече работа, отколкото можеш за свършиш.

Проблемът е, че човек винаги си мисли, че може сам да свърши нещата по-добре, отколкото някой друг. В резултат поема ангажимент за повече неща, отколкото реално може да свърши качествено и в срок. Аз през миналата година бях от тези хора. Затова сега се надявам да приема като реална възможност и аутсорсинга

Хмм… препрочитам написаното и виждам, че всичките ми уроци са свързани с управление на времето. Очевидно това ще подобрявам през новата година. Пожелавам на всички тя да е вдъхновяваща и успешна!  

снимка: www.sxc.hu

Не се стърпях това да не го покажа и на вас. На http://jobmob.co.il/blog/smell-bad-boss-via-interview/ Andrew Rondeau дава подсказки как да усетим дали бъдещия ни мениджър е добър или не по време на интервюто с него.

Написано е много леко и простичко и съветите са точни и полезни.

Ако някой ги изстества, да дойде да си каже после дали работят. 

снимка: www.sxc.hu 

Иде краят на годината. Време за всякакви видове класации – Мъж на годината, Спортист на годината, Футболист на годината….

Предлагам ви да се позабавлявате с най-смешните грешки, допускани в CV. Предупреждавам – това не е класация, а колекция! Ето и пътят до тях – http://jobmob.co.il/blog/funniest-resume-mistakes.