Сигурно всеки от вас е изпадал в ситуация, за каквато сега ще разкажа.
Един мой колега, който е много готин и супер добър професионалист, на няколко пъти ме засегна и обиди с изказвания и действия. Чудех се всъщност дали това е умишлено или по-скоро е плод на недоразумение. Затова при първите случаи си мълчах и не казвах нищо.
Да, но случките си продължаваха от време на време и усетих как в мен започва да се трупа негативна нагласа срещу човека. И понеже беше тъпо да продължава така, се посъветвах с близки хора на този колега, които го познават по-добре, как да постъпя. Отговорът беше: карай направо, човекът ще го оцени.
При поредната случка реагирах, но по правилата за добрата обратна връзка. Казах му колко му се радвам като професионалист и че е удоволствие за мен, че работим заедно, което си е самата истина. Даже го подкрепих с примери, за да не изглежда като подмазване. Но също така му казах колко обидена се чувствам, когато се държи по този и този начин – пак с конкретни примери.
Какво стана? Колегата ми обясни, че всъщност наистина се е получило недоразумение и не влага нищо лично в действията си. Даже се шегуваме с тази история. А аз се чувствам доста по-добре без негативните емоции от преди. Още повече, че този човек много ми харесва 
.
Сега като се връщам назад, си мисля, че хепи ендът е резултат и на това, че не чаках прекалено дълго, за да си създам трайна негативна нагласа към него. Вероятно, ако беше станало така, доста по-трудно щеше да бъде отношенията да се изгладят.
А иначе, всяка случка си е различна, има си собености. Но все пак си мисля, че правилата за даване на обратна връзка работят.
Скорошни коментари